Точно когато човек мисли, че е постигнал много, идва моментът за следващата крачка.

Преди един век, а и дълго преди това, родът Беттерманн от Менден се е занимавал със земеделие. През 1911 год. всичко друго би било необичайно. Други професии всъщност не е имало. Почти нищо не е било променено от 1659 год, когато, 11 години след края на 30-годишната война, за първи път се споменава родът Беттерманн от земеделското село Хюингзен до Менден, област Зауерланд.

Минават повече от два века, докато името Беттерманн се споменава извън Менден. Франц Беттерманн - роденият през 1879 г. предприемач, земеделец, здраво стъпил на земята, който все пак е различен от останалите. През 1911 год., предпазливо и внимателно, той слага край на вековните занимания на дедите си.

Когато Франц Бетерман напуска този свят през 1964 г., семейството му отдавна се е сбогувало със земеделието и животновъдството, а основаното от него OBO BETTERMANN ("ohne Bohrenе“) се е превърнало в значимо индустриално предприятие в електротехниката.

Централата на предприятието все още е там, където Франц Бетерман полага началото преди сто години: в Лендрингзен, днес квартал на град Менден с 56 000 жители в Меркишер Крайс, на границата между Нордзауерланд и Източен Рур.

Франц Беттерманн изучава металолеене в близкия град Хемер. Това до голяма степен решава съдбата му и много скоро напълно го откъсва от обичайната дейност на предците му.

Така през 1911 г. заедно с двама колеги основава малка фирма в Хюингзен. Първоначално произвежда месингови изделия, халкички и кукички за обувки, но и някои дребни елементи за електричеството. Беттерманн става доставчик за местното производство на осветителни тела.

Ситуацията се променя - през 1918 г. Франц Беттерманн напуска основаната от него фирма и открива самостоятелно щанцовъчен цех, в който произвежда крепежни елементи за електрически и санитарни инсталации. Голям пожар, който напълно унищожава стопанските постройки в двора на семейство Беттерманн, се оказва в основата на инициатива за производство на мълниезащитни елементи.

Продуктовото фолио на ОБО Беттерманн е дефинирано от самото начало. Онези години обаче не са били основополагащи, като периодът след основаването на държавата от Бисмарк през 1871 г. Когато Франц Беттерман поставя истинското начало, Германия тъкмо е загубила Първата световна война, кайзерът е в изгнание в Холандия, хората гладуват, задава се гражданска война, в много домове цари бедност. През 1923 г. настъпва инфлация, която е оставила и до днес отпечатък в съзнанието на хората.

Ваймарската република преживява едва няколко "златни години" - в средата на 20-те години. Крахът на Нюйоркската фондова борса през 1929 год., последвалата световната икономическа криза и масовата безработица през 1933 г., и накрая - идването на власт на Хитлеровия национал-социализъм, водят логично до нейния край. През 1932 г., когато икономическата криза и политическите неуредици са в разгара си, Франц Беттерманн прави решителна крачка напред.

Наред с метала, се появяват нови изкуствени сплави като бакелит и дуропласт, които се формоват чрез загряване. Това е преломен момент и начало на нова ера за Беттерманн - комбинирано производство от метал и пластмаса на модерна инсталационна техника и укрепване. Машинният парк се обогатява с нови шприц-системи.

По това време Беттерманн вече произвежда дистанциращи скоби, ляти скоби за тръби и ляти куки за тръби. Разклонителните кутии и ISO-скоби от това време и до днес могат да се открият в много сгради.

За изобретяването на редовата скоба през 1936 Франц Беттерманн получава патент от патентното ведомство на Райха. Самият основател на ведомството е привърженик на прогреса и иновациите.

Броят на работниците през тази година скача от 20 на 250. В средата на 30-те години на миналия век Франц Беттерманн изкупува обратно основаната през 1911 г. от самия него фирма и я интегрира в производството. Смятан е за строг и справедлив шеф, проявява разбиране за грижите и нуждите на своите служители и техните семейства и често им предлага помощта си.

Общата бедност и немотия в края на Ваймарската република са далеч от образа за Германия, представен по повод домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. Не са били много онези, които осъзнават гибелния и катастрофален път, по който Хитлер и национал-социалистите водят страната. Франц Беттерманн остава далеч от нацистите и тяхната партия.

Междувременно, 61-годишен, през 1940 год. Франц Беттерманн преобразува фирмата си в отворено търговско дружество и включва в борда й своите синове Франц, Йохан, Ернст и Хуберт - 4 от неговите общо 13 деца.

Второто поколение излиза на преден план преди края на Втората световна война през 1945 г. Към този момент отдавна властва недостиг на икономиката. Продължаващата война вади все повече работници от заводите, а започват да липсват и суровини за производствата. В края на войната заводът на Беттерманн е около 75% унищожен от бомбардировки.

Трима от синовете на основателя на предприятието преживяват войната. Те започват възстановяването на фабриката заедно с останалите, завърнали се от войната.

За щастие голямата част от машинния парк бива възстановен навреме, така че не се е наложило да се започва от нула. Броят служители е като в момента на основаването - 20, но бързо се повишава на 80 през 1948 г., годината на валутната реформа, като до 1952 вече е 250.

Това е много специална за фирмата година. Тя белязва момента на създаване на марката. В сила е и до днес: ОБО Беттерманн. "ОБО - без пробиване, дълбаене, гипсиране, циментиране, икономия на време, разходи и нерви.". Така звучи една реклама от тогава и продължава: "Нашият дюбел "ОБО" може само с директно коване да бъде въведен в бетонна или тухлена стена единствено с помощта на набивен инструмент.

Още от тогава и досега са известни предимствата на електроинсталационните елементи на ОБО на строителните площадки по цял свят: С продуктите и решенията на ОБО бързо, изгодно и с малко движения се изграждат инсталации, прокарва се електричество, пренасят се данни и се контролира енергията.

В средата на 50-те години на миналия век Германия се оказва тясна за ОБО Беттерманн. Фирмата се разива в годините на икономически подем и започва да доставя и в чужбина, все още предимно в граничните Белгия, Холандия и Люксембург.

Следващата голяма стъпка за ОБО Беттерманн се случва през 1957 г. с придобиването на основания през 1827 в Менден Нойвалцверк. Стратегически това се оказва значимо решение, тъй като по този начин ОБО засилва значимото си и до днес подразделение за кабелоносещи системи.

Повишаващата се нужда от електричество на динамично развиващите се промишлени предприятия, училища, болници, летища и др. започват да изпитват нужда от предварително инсталирани кабелни трасета. Движещата сила зад придобиването е Ернст Беттерманн, който след баща си Франц Беттерманн поема ролята на пионер за бъдещето на предприятието.

Малък, но характерен пример за дългосрочната перспектива на предприемчивия свят на Беттерман е един специален символ. Той се явява във фирмата през 1959 г. и присъства в нея повече от пет десетилетия.

Това е човечето ОБО, чийто златен юбилей беше отбелязан през 2009 г. с над 300 гости, сред които клиенти, приятели и политици. С приятелска усмивка то и до днес разнася по цялото земно кълбо посланието "С ОБО е по-лесно".

Когато през 1964 г. основателят Франц Беттерманн умира, състоянието на предприятието далеч не е сравнимо с трудното начало през 1911 г. ОБО Беттерманн има зад гърба си двете световни войни, инфлации и активно участие във възстановяването след 1945 г.

В средата на 60-те години на миналия век във все още младата Федерална република ОБО вече може да заяви: Ние (отново) сме фактор! Но спокойствието е дар само за боговете. Всяко предприятие, което започне да лежи на стари лаври, се оказва рано или късно в неприятно положение.

На това реагира бързо Улрих Беттерманн. Синът на Ернст Беттерманн влиза в предприятието на 22 г. през 1968 г., току-що завършил образованието си по банково дело. Той бързо разбира, че въпреки всички постижения и успехи, трябва да се предприеме нова решителна стъпка. След годините на икономически подем на Федералната република се забелязва застой на пазара.

Динамичното развитие в години на подем не може да бъде спряно. В тази ситуация взорът на Улрих Беттерманн започва да надхвърля местния национален пазар. Той иска ОБО да се развива в Европа и целия свят.

Но по-възрастните членове на фамилното предприятие не споделят неговия ентусиазъм. Когато баща му се разболява през 1970 г. Улрих Беттерманн поема риска и се получава конфликт. След дълги спорове с по-старшите от него той взема заем и поема пълната отговорност. Така на върха на тогава най-голямото търговско дружество застава 36-годишният едноличен собственик.

Понастоящем повече от половината от дейноста на OБO е в чужбина с 40 дъщерни дружества в повече от 60 държави.

Смяната на собствеността нерядко се оказва показател за криза в много семейни предприятия. Улрих Беттерманн си взимал поуката от подобни кризи, да остава отворен за развитие , рано да предава отговорността на следващите поколения и да ги интегрира плавно в управлението на предприятието.

Самият той е на 50, а един от синовете му все още непълнолетен, когато прехвърля на децата си 48 процента от капитала. Улрих Беттерманн продължава да бъде управител, но и като председател на четиричленния съвет се грижи с юридически и икономически средства за развитието на стратегическата линия.